Истории, които ще те накарат да се замислиш 2
След първата част затрогващи случки в този момент ще прочетем още няколко, образуващи буца в гърлото, истории:
1. Днес завоювах дело, което продължи доста дълго. Преди 14 месеца научих, че моят комшия постоянно бие кучето си. Откраднах го и бях задържан. Похарчих доста пари, пръснах доста нерви по правосъдни разногласия, само че през днешния ден, до момента в който заспивах и усетих в краката си топлината на моя правилен рошав другар, осъзнах, че не всичко е било на вятъра.
2. Днес, два дни след погребението на брачна половинка ми, пристигна букет цветя, които той бил поръчал предходната седмица. В букета имаше записка: „ Дори в случай че ракът победи, желая да знаеш – ти си момичето на фантазиите ми. “
3. Днес обърках номера и по нехайство изпратих известие до татко ми „ Обичам те. “, вместо до брачна половинка ми. Няколко минути по-късно пристигна отговор: “ И аз те обичам. Татко. “ Беше доста прочувствено. Толкова рядко си споделяме един другиго такива думи.
4. Днес щерка ми се прибра от учебно заведение и ме помоли да намерим уебсайт, където може да се научи езика на знаците. Когато я попитах за какво е належащо това, тя сподели, че в учебното заведение им има ново глухонямо момиче, което знае единствено жестомимичния език и няма с кого да си приказва.
5. Днес, когато за финален път излязох от нашия общ апартамент, трябваше да превключа 64 песни на моя Ipad преди да намеря ария, която да не ми припомня за нея.
6. В нашето учебно заведение, като във всяко друго, има най-популярно момиче. Тя е извънредно красива и умна и всички момчета са подготвени на всичко, единствено и единствено да им обърне внимание, само че тя прекарва времето си единствено с един човек – с по-малкото си братче, което е аутист.
7. В дома ми имаше пожар, за който още дълго време ще припомнят белезите по лицето ми. Вече минаха два месеца, откогато се върнах на учебно заведение след хоспитализацията, и през това време всеки ден някой оставя алена роза на шкафчето ми. Пробвах даже да дойда по-рано на учебно заведение, с цел да схвана кой го прави, само че не видях никого. Розата обаче постоянно е там.
8. Днес приехме в болничното заведение малко момиченце, потърпевшо при злополука. Тя се нуждаеше незабавно от рядка група кръв. Дойде в болничното заведение с родителите си и братчето си близнак, което имаше същата кръвна група като нейната. Обясних му, че сестра му се нуждае от кръв и е въпрос на живот и гибел.
Той се замисли за миг за нещо, по-късно се сбогува с родителите си, и пристигна с мен в отеделението. Когато бяхме подготвени с него и му споделих, че може да си отдъхне, момченцето внезапно ме попита: „ Ама по какъв начин? Нима още не съм починал? “ В оня миг, когато се беше съгласило да даде своята кръв, той бил уверен, че това ще го убие. В името на сестричката си е бил подготвен да даде живота си.
9. Днес, до момента в който аз и приятелят ми седяхме в едно кафене, забелязaх, че всякога, когато някой минава, той се навежда към мен и ме целува по бузата. Попитах го за какво го прави, а той се усмихна и сподели, че желае всички да знаят, че аз съм неговата другарка. И двамата сме изгубили своите съпрузи преди към 10 години. Те бяха заболели от рак. Но ние успяхме да се влюбми още веднъж. Всеки има втори късмет.
10. Сестра ми, която страда от синдрома на Даун, се включи в състезанието за учебни гении. Ден след ден, тя деликатно репетираше думите на песента, която щеше да извърши. Бях доста обезпокоена, че учениците ще ú се смеят, защото децата постоянно са доста жестоки. Но когато тя излезе на сцената, залата притихна, а аплодисментите след нейното осъществяване дълго време не преставаха.
11. Днес, две години откакто ми споделиха, че не мога да вървя, аз се изправих от инвалидната количка и направих две крачки в обятията на жена си.
12. Днес е един от постоянните клиенти на кафенето – възрастен мъж, който от пет години идва при нас да закусв, ми остави $500 бакшиш и записка: „ Благодаря Ви, Шерил. Вашата сладка усмивка и приветливо обслужване в продължение на доста години всяка заран ми създаваха въодушевление. Местя се да пребивавам със сина си и неговото семейство в различен регион и към този момент няма да мога да закусвам при вас. Нека животът ви бъде магия. “
13. Днес едно момче от футболния тим в средата на мача избухна в сълзи от наслада, възкликвайки: „ Татко “ и се втурна към обятията на татко си, който преди малко се беше върнал от Афганистан, само че незабавно бе пристигнал в учебно заведение, с цел да види сина си.
14. Днес хванах такси, само че като стигнах на работа, открих, че съм си не запомнил портфейла и не мога да платя. Тогава индивидът, който се канеше да вземе таксито след мен, ми заплати сметката. Попитах го по какъв начин мога да му върна парите и той ми даде записка, на която бе написан адрес, с думите: „ Можете да ги оставите тук. “ Когато отидох вечерта на посоченото място, видях, че това е постройката на дарителска организация.
